Никол Истилиянова: Най-пълноценна се чувствам у дома

Никол Истилиянова е начинаещ учител и ентусиаст-предприемач, любител на четенето и пътешествията.

01 ноември 2016 Тук-Там Истории
4 минути четене
Никол Истилиянова: Най-пълноценна се чувствам у дома

Заминах за Англия още когато бях на 17 години и завърших средното си образование там. Двете години, прекарани в boarding school (училище-пансион), ме научиха да бъда много организирана и самостоятелна. Обучението в университета пък беше много практически насочено и разви уменията ми за критическо мислене, презентиране и работа в екип. Все пак най-важното, което спечелих от времето в Англия, беше различната гледна точка – видях как живеят хората извън България, че и там има неща, които работят добре и такива, които се нуждаят от промяна и осъзнах, че най-пълноценна се чувствам когато съм обратно у дома.

Плюсът на това, че съм израснала в България е това, че тук порастваме малко по-бързо. Не съм сигурна каква е причината – родителите ни или нямат толкова време да ни висят на главите, или ни имат повече доверие, но при всички случаи доста по-рано се научаваме да се оправяме сами и да бъдем отговорни за собствените си решения и действия. Това беше изключително важно, защото организирането на логистиката на това да се преместиш да живееш в друга държава е трудоемко занимание, но ако имаш опит да взимаш решения и да бъдеш самостоятелен, нещата се случат по-плавно.

Друг плюс беше фактът, че англичаните имаха навика да ме подценяват. Много по-лесно е да се докажеш, когато от теб не очакват много, а още по-яко е когато осъзнаят, че можеш да се представяш не по-зле от самите тях и да се отнасят с теб като с равен.

Когато заминах, не го направих с ясната и окончателна цел да остана в Англия. След първата година в университета вече бях твърдо решена да се върна в България и само чаках подходящия момент. Той дойде в средата на магистратурата ми, когато забелязах, че мои близки приятели, които учат в чужбина, започват да си купуват еднопосочни билети обратно към дома.

Тогава реших, че е дошъл и моят ред, кандидатствах за програмата на „Заедно в час“ и в края на май кацнах в България, за да започна интензивното обучение за двете си години като учител по английски език в Надежда. Запознах се със страхотни хора и за миг не съм съжалила, дори напротив – силно вярвам, че се оказахме на точно място в точното време, за да случваме чудесата заедно.

На 15 септември училище „Прогресивно образование“ отвори врати за първи път. Там съм заобиколена от екип от хора, които търсят промяната и всекидневно работят усилено, за да прокарат различни иновации в българското образование. С учениците непрестанно експериментираме и търсим нови начини за преподаване и усвояване на английски език в начален етап.

В същото време с две прекрасни дами от „Заедно в час“ започнахме инициативата Ние заедно, която цели да премести фокуса в образованието от преподаването на знания и факти към развиването на конкретни умения за успех на 21ви век чрез включването на родителите в обучителния процес. През лятото случихме Лятна Академия за умения, а в момента мъдрим как можем да достигнем до максимален брой учителите и родители и да им представим нашата визия за успех на българските деца.

Добрият учител със сигурност трябва да е интересен и с индивидуален стил на преподаване, за да успява да задържи внимание на учениците. Да бъде отворен към нови идеи и да се вслушва в съветите на колегите и родителите, когато намира стойност в тях. И не на последно място, да вярва в способностите на учениците си, да им поставя високи цели и да е готов да ги подкрепя и насърчава във всяка една ситуация.

Най-голямо удовлетворение ми носят хората, с които се заобикалям. Детския смях и пламъчета в очите, когато открият нещо ново за света. Прекрасните съвети на колегите, докато изпадна в безиходица. Веселите песни и шумни наздравици от приятелите, когато се съберем, за да отмарям след тежък работен ден.

За мен най-важните аргументи, за завръщане в България са атмосферата, свободата и спокойствието от факта, че си си у дома. И невероятните хора, които неуморно работят за една по-добра България – страхотно е да знаеш, че си част от общност, която е решила да задвижи промяната. Всичко това може да ви звучи прекалено абстрактно, но ако искате да почувствате атмосферата, за която говоря, предлагам да се разходите след 7 часа около Народния театър и да се запознаете с младите танцьори, учители, предприемачи, артисти и икономисти, които обикновено по това време си пият бирата в градинката и кроят планове за светлото бъдеще на нашата България.

ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА COOKIES

Сайтът използва Cookies с цел подобряване на потребителската му насоченост. С този текст бихме искали да Ви уведомим за употребата на Cookies спрямо Европейското законодателсво. Продължавайки да разглеждате този сайт Вие по подразбиране се съгласявате с нашата Политика за използване на cookies. Научете повече за бисквитките и за това как може да се откажете от тях.